Проф. д-р Бранимир Спасов завършва медицина в Медицинския университет – София през 1996 г. Има няколко специалности – вътрешни болести, клинична хематология и здравен мениджмънт. През 2007 г. започва работа в Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ) в София в Клиниката по хематология, като през 2016 г. става завеждащ Второ отделение по клинична хематология, а от 2017 г. е изпълнителен директор на лечебното заведение. През 2019 г. е избран за председател на Българското медицинско сдружение по хематология, а през настоящата – за председател и на Етичната комисия по трансплантация. Автор е на редица публикации в престижни медицински издания у нас и чужбина.

Разговаряме с него по повод проведената наскоро Национална конференция по хематология.

Проф. Спасов, поздравления за наскоро проведената Националната конференция по хематология. Можете ли да очертаете основните акценти от събитието?

Националната конференция по хематология представлява един от най-важните форуми за хематологичната общност в България. Беше истинско предизвикателство да бъде проведено това научно събитие в условията на световната пандемия, причинена от COVID-19, но считам, че Управителният съвет на Българското медицинско сдружение по хематология успя да се справи.

Научната програма на тазгодишния конгрес обхвана най-сериозните проблеми в хематологията – левкемии, лимфоми и плазмоклетъчни неоплазии, миелопролиферативни неоплазии. Направи впечатление, че все по-голямо присъствие в научната програма се заема от сесиите за доброкачествените заболявания на кръвта и трансплантацията на хемопоетични стволови клетки.

Освен доказани български лектори в програмата на Националната конференция по хематология, взеха участие и водещи чуждестранни лектори като проф. Andrew Davies от Университета в Саутхямптън, проф. Eunice Wang от Университета в Бъфало, проф. Jorge Sierra от Барселона и др.

Какви новости бяха представени в лечението на онкохематологичните заболявания?

На събитието бяха представени доклади и обобщен клиничен опит от изследователски колективи на водещите хематологични центрове в страната. Един от интересните доклади беше на авторски колектив на Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания – София, в който бяха показани данни от прилагането на общо облъчване на костен мозък, като част от автоложна трансплантация на стволови клетки при пациенти с множествен миелом. Въпреки малкия брой пациенти, данните от прилагането на този терапевтичен протокол са много обещаващи.

Силно впечатление направиха сесиите за алогенна и автоложна трансплантация. Все повече тези методи се прилагат у нас и то в три центъра – София, Пловдив и Варна. Каква е успеваемостта на трансплантациите у нас и какво още е нужно, за да се подобрят условията за изпълнението им?

Данните на трите трансплантационни центъра у нас показват, че липсва статистически значима разлика по отношение на трансплантационната успеваемост в сравнение с европейските трансплантационни центрове.

От друга страна, данните на Евростат за 2017-та и 2018 г. показват, че България се намира на последните места по честота на прилагане на автоложна и алогенни трансплантации на хемопоетични стволови клетки. Все пак у нас се отчита повишено прилагане на тези процедури, като през 2017г. и 2018 г. са се извършили по 2 и 2.3 трансплантации на 100 000 души население. За сравнение за същия период в Германия са извършени по над 9 трансплантации на 100 000 души население.

С цел подобряване условията за изпълнение на трансплантациите на хемопоетични стволови клетки при възрастни пациенти, е необходимо да бъдат коригирани средствата за възстановяване на разходите съгласно наредба № 29 от 2007 г на МЗ. Според същата наредба разходите за възстановяване за провеждане на автоложна и алогенна трансплантация при възрастни пациенти са съответно 40 000 лв. и 80 000 лв., докато при деца те са по 100 000 лв. и за двата вида трансплантации. Необходимо е, да се осъществи уеднаквяване на разходите за провеждане на трансплантации при възрастните пациенти и децата.

Достатъчно навреме ли се диагностицират онколохематологичните заболявания у нас?

По-скоро не. По данни на Световната здравна организация, дифузният В-едроклетъчен лимфом (МКБ код C83) се диагностицира ежегодно при 7 на 100 000 души население. При положение, че населението на България е около 7 000 000, то ежегодно у нас би трябвало да се диагностицират 490 пациенти с дифузен В-едроклетъчен лимфом. По данни на Националния раков регистър в България през 2016 година са установени 227 болни с това заболяване.

По данни на Националния раков институт на САЩ хроничната лимфоцитна левкемия (МКБ код C91) се диагностицира ежегодно при 4 на 100 000 души население. При очаквани 280 диагностицирани пациенти на територията на страната, по данни на Националния раков регистър през 2016 година у нас са установени 136 болни.

Тези данни доказват, че онкохематологичните заболявания у нас не се диагностицират навреме.

Разполагаме ли с възможности за модерна иновативна терапия на този тип заболявания?

Българските пациенти имат достъп до значителен брой иновативни терапии скоро след одобрението им от Европейската агенция по лекарствата.

От друга страна трансплантацията на хемопоетични стволови клетки при възрастни пациенти е стандартна процедура в няколко трансплантационни центъра, като Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания – София, УМБАЛ „Царица Йоанна“ – София, УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив.

Все още, обаче, в нашата страна не се прилага терапия с химерни антигенни рецептори на Т-клетки.

Увеличила ли се е преживяемостта сред пациентите с тези диагнози?

Категорично да. Беше изнесен интересен доклад от изследователски колектив на УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, в който е проведен сравнителен анализ на продължителността на общата преживяемост при възрастни пациенти с множествен миелом за 10-годишен период. Пациентите бяха разделени на два времеви периода 2011-2015 и 2016-2020 г. При пациентите, лекувани 2016-2020 г. бяха значително по-често прилагани автоложна трансплантация на хемопоетични стволови клетки, както и нови лекарствени молекули при рецидив на заболяването. Това е довело до постигане на значително по-продължителна 5-годишна преживяемост от 55% от тези пациенти за периода 2016-2021 г. срещу 36% при болните, лекувани 2011-2015 г.

Данните от друг доклад на изследователски колектив на ВМА – София показа, че прилагането на имунохимиотерапия при пациенти с дифузен В-едроклетъчен лимфом води до 30%-но удължаване на 3-годишната обща преживяемост в сравнение прилагането на конвенционална химиотерапия.

Подобни тенденции на подобрена преживяемост се наблюдават и при възрастни пациенти с други злокачествени хематологични заболявания.

Какви все още проблеми има в процеса на диагностициране и лечение на пациентите с онкохематологични заболявания в България? Какво според вас трябва да се подобри?

Най-голямото предизвикателство пред цялата хематологична общност е липсата на достатъчен кадрови ресурс, който да обезпечи качествено медицинско обслужване на пациенти с хематологични заболявания на цялата територия на България. Съществуват редица градове в страната като Ямбол, Сливен, Силистра, Дупница, Ловеч и др., при които достъпът до квалифицирана хематологична помощ е силно затруднен.

От друга страна клиничната хематология не е достатъчно популярна като медицинска специалност сред българското общество. Данните от проучване, проведено преди няколко години сред 800 души показват, че по-малко от 50% от българските граждани знаят, какво е хематология. Това означава, че значителна част от населението не знае, какви са проявите на кръвните заболявания – и ако се наложи – къде да потърси специализирана помощ – изследвания, консултации или лечение.

Необходимо е създаване на различни информационни кампании, които да имат за цел информиране на обществото за злокачествените заболявания на кръвта. Напр. информационната кампания „Иновация за живот“, която тази година се провежда под мотото „Животът не спира на червено“. Когато говорим повече за проблемите и предоставяме достоверна информация за тези заболявания, тогава се надяваме, че хората ще обръщат повече внимание на своето здраве и в частност на този вид заболявания.

Не на последно място, една от най-големите болки на хематологичната общност е недостатъчно финансиране на лечението на острите левкемии в България. Ако в западноевропейските държави лечението на пациенти с остра левкемия, включително и прилагането на алогенна трансплантация на хемопоетични стволово-клетки, струва около 250 000 евро, в България то е в пъти по-евтино – около 100 000 лв. Това налага промяна в стратегията на финансиране на тези медицински дейности от страна на здравните власти в държавата.

Полина Тодорова

Източник: Medicalnews.bg

Добавете АОП №

Дата и час