Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни рубрика „Кой сте Вие, докторе?“

Д-р Красен Венков e роден в Плевен. Завършва медицина в МУ – София през 2016 г. В момента е лекар-специализант в Отделение за трансплантация на хемопоетични стволови клетки в Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания в София.

Д-р Венков, как избрахте медицината за своя професионална съдба?

Започнах подготовка за кандидатстване, явих се на изпити и ме приеха да уча медицина. Това беше голямото желание на родителите ми. До трети курс в университета не бях много сигурен, че това е пътят, който искам да следвам. Бавно и постепенно обаче нещата започнаха да си идват на мястото. Обикнах професията си, обикнах работата си и днес трудно мога да си представя, че бих могъл да уча или работя нещо други.

Кое предопредели избора Ви на специалност – защо се посветихте на клиничната хематология?

Харесвах хематологията още в университета. Дълго време обаче не бях уверен в себе си – смятах, че не съм достатъчно способен, за да работя в тази област. Стана така, че след завършването си близо година и половина работих в Клиниката по нефрология към УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“. Там научих много, придобих много ценни знания и умения. Събрах кураж и реших да опитам това, което ми беше отдавна в сърцето. Исках да специализирам в Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания, защото тук се извършват трансплантации на хемопоетични стволови клетки, а това ми се е струвало невероятно сложно и интересно. За мой късмет мечтата ми се осъществи.

Разкажете за първите си стъпки в хематологията – имате ли някой скъп спомен, свързан с началото на работата Ви на това поле?

Спомням си първия път, когато ми се наложи да направя костно-мозъчна пункция, трепанобиопсия и най-вече първата лумбална пункция – цялото притеснение, напрежение и „топката“ в стомаха. Сега пак ги има тези усещания, съмнявам се, че някога ще изчезнат. Но съм много по-спокоен и уверен като цяло, както се казва, дишам по-леко.

Кои са Вашите учители, на какво Ви научиха те в професионален и чисто човешки план?

Най-големите ми учители и пример в моя живот са моите родители, на които дължа всичко което съм постигнал досега. Те ме научиха да отстоявам своите принципи, да имам позиция и да я заявявам, да мисля трезво, да ценя на първо място семейството и най-вече да се отнасям добре с хората, да бъда добър човек. В професионален план добавям като много сериозен учител „неволята“ – когато ми се налага сам да си блъскам главата с различни проблеми научавам най-много.

Какви са плановете Ви за професионално развитие, имате ли специфични научни интереси, които смятате да развивате?

Една от мечтите ми в професионален план бе да работя клинична хематология в Отделение по трансплантация на хемопоетични стволови клетки. Отскоро това вече е реалност. Занапред се надявам да продължа в това направление, да натрупам опит, знания и умения в областта, по възможност да се обучавам и в чужбина. Чисто професионалните ми интереси са в областта на малигнените хемопатии. В по-общ план много интригуваща е имунологията и се надявам в бъдеще да имам възможност да й отделя повече внимание и време.

Как прекарвате свободното си време, имате ли любимо занимание извън професията?

За мен медицината е и хоби. Обичам да прекарвам свободното си време, четейки медицинска литература. Имам и друго „нормално“ хоби – тенисът. Винаги когато имам възможност обичам да играя или да гледам тенис на корт. Любимият ми сезон е лятото, а страната, която харесвам най-много е – Италия. Обичам италианската естрада, но и мелъди рок. Харесвам и хубавите книги, любимата ми сред тях е “Хайка за вълци” на Ивайло Петров. А любимото ми ястие са филийките, приготвени по рецептата на жена ми… .

Какво бихте пожелали на своите колеги в този момент – светът започва да се отърсва от епидемията COVID-19, но изненадите въпреки всичко не са изключени?

На моите колеги искам да пожелая, да са живи и здрави, всичко останало е се нарежда лесно. Повечето от тях се занимават с много по-смъртоносни заболявания, които обаче не са толкова „модерни“ като COVID-19. Така че им желая късмет и успех в начинанията.

Източник: zdrave.net


Добавете АОП №

Дата и час