От 10-ти до 13-ти октомври, по инициатива на Българско медицинско сдружение по хематология, в РИУ Правец се проведоха XI-ти Национален конгрес по хематология и XIII-ти Балкански Ден.

Представяме ви първото от поредицата интервюта, които направихме за читателите ни от събитието – с дългогодишния председател на Българско медицинско сдружение по хематология – проф. д-р Маргарита Генова.

Проф. Генова, проведохте XI-ти Национален конгрес по хематология и XIII-ти Балкански Ден. Каква е Вашата равносметка за форума? Кои са акцентите и топиците, които бихте очертали като по-интересни и иновативни?

Националният конгрес по хематология традиционно е най-важният форум за хематологичната общност в България. Той е място за обмяна на научна информация и професионален опит между българските хематолози, за сверяване на часовниците спрямо най-високите стандарти.

Програмата на настоящия национален конгрес беше изключително интензивна и актуална, с което привлече безпрецедентен брой регистрирани учасници – 315, от които 34 чуждестранни лектори от Германия, Нидерландия, Италия, Испания, Израел, Чехия, Словения, както и делегати от Албания, Гърция, Косово, Македония, Румъния, Сърбия, Турция, Хърватска, Украйна.

Научната програма на тазгодишния конгрес обхвана едни от най-сериозните проблеми в хематологията – левкемии, лимфоми и плазмоклетъчни неоплазии, миелопролиферативни неоплазии, трансплантация на хемопоетични стволови клетки. И това не е случайно – това са заболявания, които поставят най-тежките въпроси пред лекаря и пациента.

От друга страна, познанието и концепциите за биологията на тези заболявания се променят драматично през последното десетилетие, а високите технологии безусловно нахлуват в ежедневната ни медицинска практика.

Диагнозата в хематологията вече е сложен комплекс от взаимно допълващи се маркери и лабораторни техники, а лечението стана сложна функция от все по-прецизираната оценка на риска при всеки един болен, идентифицирането на таргети за специфично насочено лечение и фина настройка, в зависимост от индивидуалния терапевтичен отговор. Всичко това е възможно само ако са налице изградени екипи от високо-квалифицирани специалисти, които са в крак с времето и в непрекъснат диалог за най-доброто на пациента.

Затова нашата цел при организирането на този конгрес е да дадем възможност на хематологичната общност в България да осъвремени познанията си за биологията, диагностиката и лечението на хематологичните заболявания; да се запознае с опита, проблемите и пътищата за тяхното решаване на водещите клиники в страната, както и с този на своите колеги от съседните ни страни и водещи Европейски центрове.

Тази година, за нас беше изключително висока чест да съчетаем националния конгрес с решението да бъде стартирана устойчива програма на колаборация с Европейската хематологична асоциация (ЕХА) и хематолозите от Балканските страни. България беше изборът за старт на тази програма, като организатор на първия по рода си Хематологичен ден, организиран съвместно с ЕХА и Балканските дружества по хематология, в рамките на националния конгрес. Това решение е голямо признание за българската хематологична общност, както и голяма възможност да запазим и развием водещата роля в този процес. Това решение обаче е и голяма отговорност да отговорим на най-високите професионални стандарти.

Съвместната програма на Европейската хематологична асоциация и балканските хематолози беше посветена на острите левкемии, които продължават да бъдат едно от най-голямите изпитания за хематолога. Засягат всички възрасти, имат много тежка и неблагориятна прогноза, изискват интензивно лечение, свързани са с много тежки усложнения.

От друга страна, последните няколко години са години на изключителни пробиви както в познанието на тези заболявания, нови диагностични тестове, така и в разработването и въвеждането на иновативни терапевтични подходи, в т.ч. нови лекарствени форми на базата на моноклонални антитела (напр. натоварени с анти-левкемични агенти; двойно специфични както към малигнените клетки, така и към клетките на имунния отговор, като активират специфичния имунен отговор); инхибитори на ключови генетични нарушения или регулатори на клетъчната биология; клетъчна имунна терапия с Т клетки, които са генетично модифицирани за производство на химерен антигенен рецептор (известни също като CAR-Т клетки) и т.н.

Темите бяха представени от водещи в световната и европейска хематология имена, които имат личен принос за иновациите в диагностиката и лечението на острите левкемии. Основни лектори на конгреса бяха членове на борда и специализираните комитети на Европейската хематологична асоциация:

Проф. Konstanze Dohner – член на борда на ЕХА, която работи в Department of Internal Medicine III, University Hospital of Ulm, Германия. Основните й научни интереси са насочени към идентифициране на нови генетични нарушения при острата миелоидна левкемия (ОМЛ) и оценка на прогностичната им стойност; дизайн и проучване на молекулярни подходи за оценка на минималната резидуална болест с цел фина настройка на индивидуалната терапия, проучване на генно експресионните профили на биологично обособени левкемични категории;

Prof. Gert Ossenkoppele – председател на Образователния комитет на Европейската хематологична асоциация, който работи в Department of Hematology, Amsterdam University Medical Center, Нидерландия. Той е едно от водещите имена в света в областта на ОМЛ, главен изследовател на многобройни клинични проучвания с >18,692 цитата в научната литература, председател на работната група по ОМЛ на HOVON (холандско-белгийска изследователска група по хематология) и секретар на борда на HOVON.

Проф. Gianluca Gaidano – председател на Outreach Committee на EХA, професор по хематология в Medical School of Universita’ del Piemonte Orientale, Novara, Italy; директор на направлението по хематология на академичната болница „Maggiore della Carità di Novara”.

Лектори бяха още:

Prof. Rennato Bassan – директор на Unita Operativa di Ematologia, Ospedale dell’Angelo, Mestre, e Ospedale SS. Giovanni e Paolo, Venezia, Италия. Той е едно от водещите европейски имена в областта на острата лимфобластна левкемия и е главен изследовател на редица клинични проучвания, в т.ч. за прилагане на риск-адаптирани подходи, нови терапевтични схеми и медикаменти.

Проф. Rob Pieters – медицински директор на уникален по своя характер детски онкологичен и хематологичен център за Нидерландия – PRINCESS MÁXIMA CENTER FOR PEDIATRIC ONCOLOGY, Утрехт. Той е водеща фигура в детската онкохематология, не само с огромната си публикационна активност в областта (стотици публикации и >32750 цитата), но и с иновативния си поглед и енергия.

Dr Julio Delgado – млад, изключително активен, отдаден, енергичен консултиращ хематолог в клиниката по хематология в Hopital Clinic Barcelona и изследовател в IDIBAPS August Pi i Sunyer Biomedical Research Institute – Испания, понастоящем водещ център в иновативните CAR-T технологии.

Програмата, посветена на острите левкемии беше допълнена от представянето и дискусията на редки или трудни за диагностика и терапевтично повлияване клинични случаи от практиката на българските ни колеги (д-р Виктория Янкова и д-р Яница Давидкова от Националната хематологична болница – София; д-р Надежда Юрукова от Клиниката по детска хематология и онкология – ИСУЛ; д-р Стела Димитрова от УМБАЛ Св.Марина – Варна) и хематолози от Албания (Dr Alma Cili), Гърция (Dr Charis Matsouka), Македония (Prof. Oliver Karanfilski); Румъния (Dr Zsofia Varady), Турция (Prof. Inci Alacacioglu), Хърватска (Dr Inga Mandac).

Научната програма на конгреса включваше изключително интересни доклади на проучвания и обобщен клиничен опит, представени от колективите на водещите хематологични центрове в страната. Представени бяха важни аспекти от съвременната диагностика и лечение на остри и хронични левкемии, Ходжкинови и Неходжкинови лимфоми, миелопролиферативни заболявания, миелом, трансплантация на хемопоетични стволови клетки в 27 доклада на хематолози от Клиниката по детска хематология и онкология – ИСУЛ, УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна,УМБАЛ „Александровска“, Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания – София, ВМА, Софиийския университет. Не по-малко интересни бяха 40-те постери във всички направления на клиничната и експериментална хематология.

Програмата предостави платформа за представяне на най-новите лекарствени продукти в хематологията в рамките на добре структурирани и обособени сателитни симпозиуми на иновативните фармацевтични компании. Важно място имаха доброкачествените хематологични заболявания.

Споделен беше опитът в лечението на пациентите с вродени когулопаии както на деца, така и на пациенти над 18-годишна възраст с рекомбинантни фактори с пролонгирано действие и нови подходи с моноклонални антитела. Представени бяха данни за програмите за съвременна диагностика при Болест на Гоше, подкрепени и от дейността на Българското медицинско сдружение по хематология, така и възможностите на съвременната перорална терапия на това заболяване.

Традиционно, най-големият дял от информация засягаше малигнените заболявания. Представени бяха новите средства на въоръжение срещу острата лимфобластна левкемия, мултипления миелом и различни категории агресивни и индолентни лимфоми. Споделен беше собственият опит в лечението на остри и хронични левкемии с най-новите иновативни лекарствени средства.

Традионно бяха проведени сесии на медицинските специалисти по здравни грижи, на които бяха обсъдени важни за грижата на хематологичния пациент проблеми и беше обменен ценен опит за начините за решаването им.

Конгресът беше организиран и проведен съобразно най-високите стандарти за продължително медицинско обучение и беше акредитиран от Българския лекарски съюз, Европейския борд за акредитация по хематология и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.

Вие бяхте дългогодишен председател на Българско медицинско сдружение по хематология. Какво успяхте да направите за тези години и за какво не Ви стигна времето?

Ръководството на Българско медицинско сдружение по хематология премина през осем години на интензивна работа. Още в началото приехме основните приоритети, в които концентрирахме дейността си, под общия надслов „За престижа на хематологията“, а именно работа за националната здравна политика; обществен имидж; медицински стандарти и ръководства в хематологията; активни работни групи; продължително медицинско обучение; стимулиране на научни изследвания и колаборации; издателска дейност, привличане на нови последователи и членове.

По време на конгреса беше представен обстоен отчетен доклад. Представена беше информация за интензивната комуникация с институциите (МЗ, НЗОК, БЛС, КЗ на НС) във връзка с медицинските дейности, финансирани от МЗ и НЗОК, проблемите с терапевтичните аферези, трансплантацията на хемопоетични стволови клетки, осигуряването на навременен и безпрепятсвен достъп до медикаменти, които представляват средство на избор и основа на терапевтичните режими със/без алтернатива. Много може да се желае в тази насока, но усилията ни позволиха да бъдат направени поне малки стъпки в правилната посока.

Дружеството осъзнава необходимостта от повишаване на информираността на обществото за хематологията, достиженията и иновациите в областта и не случайно мащабната медийна кампания, в която сдружението се включи през 2018 и 2019 г., се нарича „Животът със злокачествено заболяване на кръвта е възможен”. Проведени баха редица пресконференции и медийни семинари, дадени бяха много интервюта за електронни и печатни медии.

Централно място в дейността винаги е било утвърждаването на високи стандарти в хематологичната диагностика и лечение. Ключова роля за изработването и актуализирането на препоръки и ръководства, съобразени с най-новата медицинска информация, имаха работните групи към сдружението.

Най-активни от тях бяха Работната група по миелоидни неоплазии под ръководството на проф. Лиана Герчева и доц. Илина Мичева; Работната група по лимфоми и хронична лимфоцитна левкемия под ръководството на проф. Жанет Грудева-Попова (член на УС и Главен координатор на Експертния съвет по клинична хематология); Работната група по вродени анемии и коагулопатии под ръководството на доц. Валерия Калева и проф. Стефан Горанов; Работната група по болестта на Гоше под ръководството на доц. Евгений Хаджиев.

Голямото постижение на групите беше изработването на Фармако-терапевтично ръководство по хематология, утвърдено от Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, което след актуализация беше отпечатано и в сериозен том „Ръководство за диагностика и лечение на хематологични заболявания”. Поставено беше началото и на „библиотека” от ръководства с първата брошура „Редки вродени нарушения на кръвосъсирване – кратък справочник за клинично поведение”. Дружеството стана партньор на утвърдената платформа МОРЕ – Мултидисциплинарни онкологични разговори и екстракти, и взе участие в подготовката на две от клиничните ръководства – Предиктивни биомаркери (хематологични неоплазии), 2017 и Карцином на гърдата, 2018.

В изпълнение на една от основните си цели, сдружението посвети сериозни усилия за повишаване на професионалната подготовка на работещите в областта на хематологията с устойчива образователна програма. За двата си мандата ръководството утвърди годишните Национални симпозиуми „Млад хематолог“, които привлякоха интереса на всички специализанти и млади специалисти.

В своите 7 издания, симпозиумът покри важни теми (остри лимфобластни левкемии, трансплантация, миелодиспластични синдроми, хемостаза и др.), срещна младите колеги с водещи специалисти от страната и чужбина, предостави им платформа за първите им професиоални изяви, както и за проверка на знанията им в проведените интерактивни и писмени тестове.

Не бяха забравени и специалистите от доболничната хематологична мрежа. На всеки две години беше организирана среща, посветена на специфични за работата им проблеми. Най-важните събития обаче остават Националните конференции и конгреси с богата научна и образователна програма.

Освен за участие в националните програми, сдружението подпомогна сериозно свои членове за участие в научни и образователни събития в чужбина (в т.ч. европейски конгреси по хематология и трансплантация на хемопоетични стволови клетки, международни курсове и програми).

По мое мнение, образователната дейност на сдружението беше положително повлияна от колаборациите с Европейската хематологична асоциация, в резултат на което дълъг списък от млади колеги имаха възможност да преминат програми в интернационална среда, редом до колегите си от европейските страни. Пет от тях, членове на нашето сдружение, преминаха успешно и Европейския изпит по хематология и носят с право самочувствието на равностойни европейски специалисти.

Колаборативните проекти, насочени в различни области – болест на Гоше, миелофиброза, миелодиспластични синдроми, освен че позволиха адаптиране и внедряване на актуални критерии в рутинната практика и провеждане на сравнителни анализи от участващите клинични центрове, имаха за цел създаване на мрежа от хематолози, които активно си сътрудничат за реално постигане на хармонизация в диагностично-лечебните подходи в България. Резултатите от тези проекти бяха обобщени и представени пред професионалната общност като научни съобщения (в конгресите на Европейската асоциация по хематопатология, Европейската хематологична асоциация, националните конференции и конгреси).

За какво не ми стигна времето? За много неща – за съжаление, идеите са повече от времето. Основните могат да се обобщят в две основни направления.

Независимо от малките „победи”, не успяхме да постигнем адекватна оценка на дейността в хематологията от страна на институциите и промяна в модела на финансиране.

Освен медикаментите, които системата осигурява, лечението на хематологичните заболявания изисква прилагането на специализирани лабораторни методи за диагностика и проследяване на терапевтичната ефективност, високотехнологични аферезни и трансплантационни подходи, свързани са с тежки усложнения, за които са нужни скъпоструващи медикаменти и кръвни продукти и т.н.

Практиката на клинични пътеки и процедури далеч не предоставя адекватен начин на финансиране и контрол на дейността, докато несвойствената административна натовареност непрекъснато расте. Остават недорешени проблемите с трансплантацията на хемопоетични стволови клетки, терапевтичните аферези, достъпът до медикаменти.

България остава встрани от процесите на хармонизация на обучението на специалисти по хематология и определението на хематологията като клинико-лабораторна специалност в значителната част на европейските страни и обобщено в подкрепения от >29 национални хематологични дружества “Еuropean Hematology Curriculum”.

Необходимо е още много време и усилия, за да бъде осъзната необходимостта от уеднаквяване на компетентностите и познанията, залегнали в програмите за специализация. Това би било гаранция не само за упражняване на тази медицинска професия от българските специалисти със същите права като в другите държави-членки на Европейския съюз, а което е най-важното, чрез унифициране на професионалната подготовка би се осигурило съпоставимо качество на хематологична медицинска помощ на болните и у нас.

Какво послание или препоръка бихте отправили към колегите си, особено към по-младите от тях?

Да бъдат добри професионалисти, да не престават да бъдат любопитни, да не забравят, че се учим цял живот, да търсят, да питат, да не се страхуват от нестандартни отговори, да бъдат опора един за друг.

Източник: medicalnews.bg


Добавете АОП №

Дата и час