Кръглата маса е част от медийна кампания, организирана от Българско сдружение „Лимфом“, Българско медицинско сдружение по хематология,  Българското медицинско дружество по детска хематология и онкология в партньорство с ARPharM, под надслов „Животът със злокочествени заболявания на кръвта е възможен“.

Участие в кръглата маса взеха специалисти от Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания.

Част от изложението на проф. д-р Маргарита Генова – председател на Българското медицинско сдружение по хематология, завеждащ лаборатория в СБАЛХЗ:

„Хематологиятае през последните десетилетия е един от дяловете на медицината с изключителен напредък и стратегически открития, които позволяват всяка година да се спасява и подобрява живота на милиони пациенти със заболяванията на кръвта в Европа и хиляди в нашата страна. И ние, като професионалисти в областта на хематологията, сме в известна степен длъжници на пациентите, на обществото, на отговорните за вземането на решения държавници за недостатъчната информация за изключителните постижения на тази дисциплина. Това ни мотивира да предприемем конкретни действия, част от които е участието ни като партньор в тазгодишната кампания, насочена към заостряне на вниманието и по-добро разбиране на проблемите на тези пациенти, и с която искаме да покажем, че животът с онкохематологични заболявания е възможен благодарение на добрата медицинска грижа и съвременни терапии.

Злокачествените кръвни заболявания остават в сянката на онкологията и солидните тумори, а те представляват значим дял в общата заболеваемост и са в топ 10 на онкологичните заболявания както при мъже, така и при жени, както показват регистрите в Европа, САЩ  и у нас.

Всяка година в страната се диагностицират не по-малко от 1500-2000 нови пациенти със злокачествено хематологично заболяване. Засягат се всички възрасти, включително детската, в която заемат най-съществения дял от злокачествените заболявания изцяло.

Заболеваемостта демонстрира траен ръст в глобален мащаб през последните десетилетия – така напр. при лимфомите тя е нараснала с над >80% за периода от 70-те години досега (по данни на SEER’s). По данни на GLOBOCAN към СЗО през следващите 10 години се очаква честотата на мултипления миелом да се увеличи с 29.8% и т.н. Редица фактори обуславят тези процеси: нарастване на средната преживяемост, експозиция на химични, физични и инфекциозни фактори, имунодефицитни състояния, дългосрочни ефекти след успешно лечение на други онкологични заболявания и трансплантациите и др.

Важното е да се подчертае, че успоредно с кривата на покачваща се заболеваемост се издига и линията на впечатляващите резултати в лечението на тези заболявания. Данните демонстрират траен ръст на преживяемостта в глобален мащаб. Преживяемостта при пациентите с лимфоми и миелом се е утроила през последните 40 години и от 22% сега шансът за преживяемост ≥ 5 години е над 70-76%. Удивителен е успехът при хроничната миелоидна левкемия, която е била само с 8%-на преживяемост през 80-те години, а днес, последните статистически данни ясно демонстрират, че със съвременното лечение и строг генетичен контрол, пациентите имат преживяемост, изравняваща се с тази на общата популация хора без левкемия.

Но тези впечатляващи резултати не се дължат на магическа промяна в биологията на заболяванията. Те са резултат от експлозия от открития и бързия им трансфер до „леглото на пациента“ – разгадаването на човешкия геном и много от тайните механизми на възникване на заболяванията, високо-технологични диагностични подходи,  медикаменти с нови принципи на действие и значим терапевтичен ефект – таргетни медикаменти, биологични, генни и имунотерапии, трансплантация на стволови клетки.

Тук обаче възниква въпросът, можем ли и как да осигурим на пациентите съвременно качествено лечение.

Ключът в успеха е намирането на цялостни решения – от бърза, навременна прецизната диагностика, през оптимално лечение, прецизирано за конкретния пациент и направлявано с високо-чувствителни лабораторни и образни методи, до ефективно преодоляване на усложненията на самото заболяване и сериозното лечение.

Ключът е в осъзнатото познаване на нерешените проблеми и неотговорените нужди в областта – а това, в глобален мащаб и още по-остро в България, все още са острите левкемии и резистентните към лечението пациенти, сериозните животозасташаващи усложнения след ефективните, но много агресивни терапии, в т.ч. трансплантациите на стволови клетки. Всички те изискват сериозни и комплексни решения.

Ключът е в отговорното отношение към пациентите и здравната система:

  • наясно сме какво е постижимо, но и да си дадем ясна сметка къде сме ние;
  • какво постигаме и какво още можем да постигнем за живота на нашите пациенти;
  • да се обединим в оценката на мястото на иновациите и новите терапии в клиничната практика;
  • като не забравяме, че на нас като лекари ни е отредена отговорната и никак не лека задача да предложим най-подходящото лечение в правилния момент за правилния болен.

Животът с диагностицирано злокачествено заболяване на кръвта е възможен и си струва да се борим за него.“

В кръглата маса участваха д-р Даниела Дариткова, председател на Комисията по здравеопазването към 44-то Народно събрание, д-р Бойко Пенков, зам-министър на Министерството на здравеопазването, проф. д-р Жанет Грудева, национален консултант по клинична хематология, проф. д-р Добрин Константинов, национален консултант по детска хематология и онкология и трансплантология, председател на Българското медицинско дружество по детска хематология и онкология, проф. Генка Петрова, Фармацевтичен факултет на МУ-София, Деян Денев, директор на ARPharM и Пиринка Петрова, председател на Българско сдружение „Лимфом“; народни представители, представители на държавните институции, на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на професионални и пациентски организации, водещи български медицински специалисти и експерти.


Добавете АОП №

Дата и час