Осъзнаването на диагнозата свързана с хематологичното заболяване е силно травматизиращо събитие, тъй като се свързва с представата за ограничени перспективи за пълноценно съществуване. Депресията, повишената тревожност, промяната на Аз-образа и самооценката, загубата на контрол върху собствения живот са някои от емоционалните предизвикателства, които трябва да разреши болния човек. В този контекст, на преден план излиза необходимостта от специализирана психологическа помощ, която да подпомага нуждаещите се през целия цикъл  на: диагностициране – лечение – успешна реадаптация в обществото.

Независимо от формата, в който ще бъде предоставена психологическата подкрепа, тя е важен помощник в цялостния подход в борбата за оздравяване на пациента.

В много случаи психологическа помощ е необходима не само за пациентa, но и за неговото семейство. Заболяването променя и психодинамиката на семейната среда. Членовете на семейството са поставени в нова ситуация, свързана със заболяването. Близките често страдат от чувство за вина и безсилие, породени от невъзможността да се помогне на любимия човек. Често те нямат компетенциите за справяне, което от своя срана допълнително усложнява и без това специфичния възстановителен период на болните. В тези случаи е важно да се говори открито за реалистичното планиране на бъдещето. От това произтича необходимостта да се провеждат и подкрепящи психотерапевтични фамилни консултации, за да се избегне хронифицирането на чувствата за вина, безпомощност, както и риска от патологично продължаваща реакция на загуба. В обратния случай семейството става дисфункционално и не може да изпълнява базовата функция на мощен подкрепящ фактор за пациента.